автор: girl_in_love

!
Ти! Да, точно ти.Ти си този,който ме научи да обичам.Четири години ти не остави сърцето ми намира.Ту го възнасяше до небесните висини,където му позволяваше да си играе с малките пухкави облачета,ту го хвърляше в най-дълбоката пропаст и засипваше раните,които се отваряха по него, с пръст,за да боли още повече.Аз те обичах! Да,точно теб.Ти ме научи,че любовта е едно прекрасно чувство и че тя прави човека по-силен.Научи ме ,че,макар и прекрасна,от нея боли,но това е най-сладката болка,която може да бъде изпитана.
Странното е,че докато се влюбвах в теб,аз сама обикнах себе си.Не бях лишена и от войнството приятелки,които ме засипваха с понякога ненужните си съвети.Един от тях,може би най-ценният,беше:"Научи се да харесваш себе си,за да могат да те харесат и останалите".Аз запомних този съвет и дълго време се водих по него.Опитах се да се променя,стремях се към съвършенството.Естествено,човек не може да бъде идеален,но аз постигнах нещичко.Наистина се промених,макар и душата ми да си остана същата-отново толкова ранима,като в началото.Започнах да се харесвам.И цялата тази промяна беше заради теб.
Да! Точно ти беше този,заради когото коренно се промених.Но,макар и твърде късно,осъзнах,че теб вече те няма.Беше останала само черупката,а съдържанието,към което се стремях,се беше изпарило.Нима си бил само една илюзия.САМО ЕДНА ГОЛЯМА ИЛЮЗИЯ! Но защо трябваше да разбера това толкова късно?Аз вече съм влюбена.След като четири години ми отнеха да се влюбя истински,дали изобщо някога ще те забравя?Не! Не мога! Та ти си всичко за мен.Сърцето ми в момента се намира в дълбока бездна,а раните по него са покрити не с пръст,а със сол.Когато си живял в една илюзия,истината боли дотолкова,че вече може би мразя себе си..............