 |
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.81
Оценки: 38
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "На една поетеса, със завист..." | Вход | 11 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: На една поетеса, със завист...
от 4i40 на 17.03.2004 @ 23:27:04
(Профил | Изпрати бележка) | Този текст е писан преди 4-5 години, когато на едно литературно четене по повод на годишни награди или някакъв конкурс,не си спомням...
Един мастит литературен критик громеше и раздаваше оценки, с което сигурно е отровил много таланти.
Та нищо ново под слънцето. |
Re: На една поетеса, със завист...
от aurora на 17.03.2004 @ 23:56:02
(Профил | Изпрати бележка) | Стиха ти е невероятен:)
Някъде вътре ме стегна като го прочетох... |
Re: На една поетеса, със завист...
от Eilsun (elina_arch@abv.bg) на 18.03.2004 @ 00:55:45
(Профил | Изпрати бележка) | | Много, много хубав стих! Кой каквото ще да казва:)))))))) |
Re: На една поетеса, със завист...
от shiderov (shiderov@icon.bg) на 18.03.2004 @ 02:15:40
(Профил | Изпрати бележка) | Хареса ми стиха! Оригинална метафора!
Много чувство сте вложили в него!
Поздравления! |
Re: На една поетеса, със завист...
от Nezy на 18.03.2004 @ 06:53:41
(Профил | Изпрати бележка) | | Какв оти пука за маститите критици- пишеш чудесно- образно, кратко, задъхано...Поезия. |
Re: На една поетеса, със завист...
от Lakshmy (lakshmy@abv.bg) на 18.03.2004 @ 07:10:12
(Профил | Изпрати бележка) | Много е силно. Когато човек е искрено развълнуван и затрогнат от нещо, тогава и плодовете на тези вълнения са също толкова разтърсващи за тези които ще ги прочетат. Погледни колко отзиви има. Това е истинската оценка - когато размърдаш мислите на хората. Цифричките не са толкова важни.
|
Re: На една поетеса, със завист...
от glishev (glishev@abv.bg) на 18.03.2004 @ 15:08:12
(Профил | Изпрати бележка) http://mglishev.blog.bg/ | | Лично мен донякъде ме дразни тази склонност на поезията да рефлектира сама върху себе си. На много поети (и при това истински лирици, а не графомани - пояснявам, за да не излезе, че ругая автора) сякаш им е по-интересно да бленуват над идеята за поезия, отколкото, да речем, за Луната или войната. По този начин "плетение словес" се превръща в "поетика", в повече теоретична специалност, а това винаги е тревожно. Това, което се опитвам да изясня може би пред самия себе си, е, че жизненост май има там, където няма самовглеждане. Така всеки стих, посветен на стиха, ми се струва напразен. Мисля, че това е важен естетически въпрос, по който бих приел да споря дълго с надеждата да добия ясна позиция в края на полемиката. |
Re: На една поетеса, със завист...
от 4i40 на 20.03.2004 @ 12:57:55
(Профил | Изпрати бележка) | Драги ми Хулители,
не ми ровете повече из душата. Това беше едно красиво, червенокосо момиче, което всички мислеха за лекомислено и повърхностно, а то ми показа такива стихове, че още не мога да ги преглътна. Изобщо не става дума за "отличници" , "поезията, която сама анализира себе си", даже не знам дали това е поезия /моето/. Това просто е едно усещане за доброта.
Ваш:4i40
ПП Благодаря, на тези, които са го разбрали. |
Re: На една поетеса, със завист...
от Uma на 27.05.2004 @ 00:04:29
(Профил | Изпрати бележка) | | Много , много , много е хубаво :))))) Благодаря . |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 459
ХуЛитери: 2
Всичко: 461
Онлайн сега:
