автор: __DEBUG__

вървя замаян
с кървясало сърце
в лявата длан
с прекъсната линия
на живота
и гледам нагоре
където ме
чакаш покрита
със нежен сняг
който
уханните ми
дълги бели
гъсти пръски
ще стопят
едва тогава
ще поднеса
сърцето си
към твойте устни
и намазани с кръв
ще те целувам
докато кръвта
се съсири
и залепнем
вовеки