Хей, много искам да ти кажа нещо.
Всъщност, искам нещо да помоля.
Това, че мислиш си, че ме обичаш
го забрави (Как става ли? - Със воля).
Не ме обичай, чуваш ли - не трябва!
Не ставам за Мария - Магдалена,
не мога да усмихна, да зарадвам.
(Май, двама вече страдаха по мене).
Не се навивай, аз съм куча марка.
Досадна съм и съм чапата, крива.
Понякога ми трябва толкоз малко,
за да играя лейди Вамп на живо.
Мръсница съм, разбираш ли? Позьорка.
Ще кръшкам много и ще те излагам.
В очите ми ще бъдеш ти пионка
и ред по ред рогата ще ти слагам.
Пред хората пък, ще съм селяния.
Нали ти казвам - ще е ад със мене.
Отказа ли се? Как от теб да скрия,
че в мене всъщност е така студено...