автор: Veniamin

На този ден,
преди деветнайсет години...


Неделя.
Портата изохка.
Църквата приюти
прокрадналите се
сватбари...

Годината бе в черно
закодирана.

Ч ернееше се
Е мбриона на април -
Р азцъфнала мутация
Н асищаше стадата с
О вчедушие,
Б езспирно блеене
И истина,
Л акирала лъжата.

Съдбата
пристъпи тихичко,
на пръсти
като крадец
откраднал
бяло бъдеще,

а попът -
божи съзаклятник -
заключи дверите...
и си отдъхна.

Невестата
съблече
камуфлажите.
Остана
по сватбена премяна...

Годината бе в бяло
закодирана.

Белееше се
ембриона на април,
на расото -
венчало двама
влюбени.