автор: gumbert

Йосиф Бродский

1

Ако свърша дните си под крилото на милата,
което е напълно възможно, щом месомелачките
се превръщат в разкош за малките нации -
след множество комбинации
Марс се премества по-близо до палмите;
а самият аз и муха не мога да убия
дори в апогея й, през юли -
с една дума, ако не умра от куршуми,
ако си умра в леглото, по пижама,
щото принадлежа към велика държава,

2

то след двайсет години, когато моят наследник,
като не успее да изкупи лавровия блясък,
ще може сам да си изкарва хляба, аз ще се осмеля
да напусна своето семейство - след
двадесет години, заобиколен със грижи,
по причина на безумието, ще отида пеша
до къщата с аптеката, ако ми стигнат силите,
за да взема единственото, което за теб и Русия
ще ми напомни. Макар и да е против правилата
да се връщаш за това, което оставил е друг.

3

В сферата на нравите ще видят в това прогрес.
След двадесет години ще дойда да си взема креслото,
на което ти седеше тогава пред мен
в деня, когато за Христовото тяло
привършваха мъките на разпятието -
в петия ден на Страстната седмица ти седеше, скръстила
ръце, като Бонапарт на Елба.
И на всички кръстовища се белееха върбите.
Ти постави ръце на зеленината на своята рокля,
Не рискувайки да ги разтвориш в обятия.


4

Тази поза, при цялата й благосклонност,
е най-красивата камея за живота ни.
И това съвсем не е неподвижност. Това е -
апотеозът на предмета в нас самите:
замяна на смирението с обикновен покой.
Тоест, нов вид християнство, и задължава
да го опазват и да стоят на стража
тези, които, вероятно, имат сили, дори
когато дойде Гавраил с тръбата,
да продължат със себе си живота!

5

Не е прието пророците да бъдат здрави.
Прорицателите повечето са сакати. С една дума,
не съм по-зрящ, отколкото Назоновия Калхас.
Затова да предсказваш е все едно, като да поднесеш
към забралото на шлема си кактус или лъвска паст.
Все едно, да изучаваш азбуката по Брайл.
Безнадеждно. Във всеки случай, предмети,
приличащи на теб, на този свят - колкото искаш.
Каквато е твоята жертва, такъв ще бъде и оракулът.

6

Ти, несъмнено, ще ми простиш този
насмешлив тон. Това е най-добрият метод
да спася силните чувства от масата на
слабите. И пак е на мода гръцкият принцип на маската.
Понеже в наше време силните обречени са на гибел.
Докато племето на слабите плоди се и на дребно и на едро.
Така че днес ти приеми, като мой постскриптум към
теорията на Дарвин, толкова изтъркана,
тази нова истина на джунглата.

7

След двадесет години, защото по е лесно
да си спомниш това, което липсва, отколкото да
го заместиш с нещо друго под ръка;
Защото отсъствието на право е по-лошо,
отколкото твоето отсъствие, - като един нов Гогол,
ще мога да се нагледам, безспорно, до насита,
без да се оглеждам назад, без предишния страх, -
как вълшебният фенер на Христовата Пасха
съживява под звуците на водата от крана
облегалката на празното кресло, като платното на екрана.

8

В миналото ни е нашето величие. В бъдещето - нашата проза.
Тъй като от празното кресло няма повече полза,
отколкото от теб, седяща там по-тиха от Ла Гардия,
ръцете скръстила, както казах по-горе.
Впрочем, като цяло обятията на нашите дни
са много по-малко от разперените ръце на разпятието.
Тъй че, в тази находка на куция певец
сега, през Страстната седмица на Шейсет и седма,
съзирам пред мен подобно на вето
върху подскоците към деветдесетте години на този век.

9

И ако не ме спаси онази птичка,
тоест, ако тя не снесе яйчице
и в тоз лабиринт без Ариадна
(щото смъртта разполага с варианти,
които за да предвидиш също е нужна доблест)
ще остана сам и, уви, ще се сдобия с холера,
или пък донос и изпращане в лагер
това - ако само не е лъжа, че Лазар бил
възкресен, тогава самият аз ще възкръсна.
И, знаеш ли, толкова по-бързо, колкото
успея да се приближа до креслото.

...........................................................................................................................................