автор: joanna_vas

Нощта наднича любопитно
през рамките на белия прозорец
и съзерцава ненаситно
унесения в мисли звездоброец.

Изтича времето през поглед
на камъка достигнал дълбините
и в багри мимолетни - изглед,
се къпят с лунни блясъци очите...

Нощта изгаря с думи скрити,
в рисунък - бяла пепел по перваза.
От жар, целувките разкрити
се сипят - в капки обич по паважа ...