автор: 6arka

Изгубената красота се е сгушила тихо в тясното ъгълче на очакването.

Неразбирането и лицемерието е нейната присъда, която като нечовешко бреме тегне над въздуха и пресушава сълзите й, а тя притаила дъх сбира разпилените парченца от надеждата.
Как искам да върна на лицето й усмивката, защото е цвете, а като такова тя трябва да раздава целувки и любов на близките до себе си същества.

Хубава си,
ласкателят в мен иска да те нарисува,
лъжецът да те омае,
градинарят да те присъди,
а ти не ги слушай.
Чуй сърцето си, то няма да те излъже,
учестеният му ритъм е вълнението в полета на птицата.

Кокетката се усмихва,
значи една сълза се е разтопила.
Искам да ти повтарям, че си хубава…
Искам всичките твои сълзи..

Зная, че приемаш написаното лично,
та това са думи на един лъжец.