Ръката ми докосва твоят хлад,
не дишаш,нямаш вкус и аромат.
Метал!
Защо докосвам те със толкоз жар,
защо говоря си със теб.
Защо разбирам те,
защо Обичам те,
или май не съм наред?
Метал!
железна релса,
във ъгъла на спалнята
изправена съм си подпрял.
Метал!
Докосвам те!
- с Любов,
и толкоз Жар!
Закачах пердето в спалнята /знаеш на едни железни релси висат едни щипчици / Стола бе крайно паянтов ,а в главата ми вилнееше всичко що е влезло някога ,и това което би желало да излезе ,плюс някакви останали градуси-жалки остатъци от снощно-пресушен Винпром.Стола скърцаше заплашително,но за мен е въпрос на чест да се опъвам на собствения си страх.Никога не съм обичал да закачам пердета ,не изневерих на себе си.Посягайки с две ръце нагоре ,сякаш ще се моля на Амон Ра държащ неприятното ми перде-чух зловещото изскърцане на изкълчващ се конски глезен.Единият крак на стола се запряташе нанякъде си,но това че го разправям бавно не означава че не се случи бързо Изпуснах пердето което ми покри очите ,и с панически махове във въздуха се опитвах да се хвана за каквото и да е.За миг наподобявах кулата в Пиза.Естествено че освен релсата на корниза във замахваното пространство нямаше друга наличност .Гепих го както Черна дупка гепва невнимателно разсеяна комета .Кометата не издържа на предизвикателството /102 кг / откъсна му се дюбела заедно с буца гипс по него.Държах въпросния корниз сякаш рицар -своето копие с което дебне муха по тавана.Трите останали крака на стола също се разскърцаха като Титаник преди да се разцепи.Пердето ми беше залепнало на очите като превръзка пред разстрел.Наистина се чу трясък! -стола се изгуби в руини и прах под мен,а аз гърбом полетях към спалнята.Във въздуха панически пресмятах възможните поражения по интериора и собствените ми крайници.Сетих се че спалнята от единия край е счупена /по интензивния/ и е подпряна с трудове на Тодор Живков и некои негови Съображения.Който не е спал върху книги ,не се е възползвал напълно от благата които носи писменоста.Бързи мисли ми припомниха че тези Съобръжения клекнаха пред Историята и едва ли мога и аз да рачтитам на тях.Прекръстих се наум да издържат на гравитационната ми атака,но вяра липсваше.Тялото ми концентрирало преобладаващо масата ми летеше на долу ,а краката в противомах-нагоре.Левият ритна стъкрото на прозореца което му отвърна със същото.Десният описа траектория удряйки на няколко пъти плътните,масивни и недружелюбни листа на кактуса.Трясъкът на падащи стъкла изплаши булонката и тя се скри под спалнята.Бързо погледнах жена ми ,всичко което разправям дотук ставаше за някакъв отрязък от миг-тя държеше второто перде което също чакаше закачането си.Не бе мръднала,не бе сложила още учудения си поглед ,а имаше доза изненада за всички в случката включително булонката.Не знайно защо стисках единия край на корниза,още бях във въздуха и падах към спалнята ,от крака ми сърчеше малко парче стъкло и за мих изпитах удоволствие че не е по голямо.Както предполагах спалнята също се изненада,а може би и повторно булонката която се бе скрила под нея.Тодор Живковите Съображения с омекнали колена предадоха каузата ,всичко стана на дъски ,съдрани възглавници и летящият им пух.Другия край на корниза също се откачи ,но с още по голяма буца гипс по дюбела която се удари в стъклото на другия прозорец.Искаше ми се всичко да свърши ,но виждах края на корниза да приближава застрашително към полюлея....................
ПП.Булонката имаше два счупени крака,аз няколко стъкла в крака които не харесвах.Няколко дена бях тъжен,подпрях релсата в ъгъла и тръгнах да я обичам за да балансирам омразата която по човешко-нормален начин тръгваше да се надига-аз просто съм един балансиран човек