автор: dexoster

Посветено на всички, които малко или много се надяват, вярват и прекланят във нещо по-възвишено от самите тях!

Ръце изопнати нагоре,
крака треперещи от нищото,
погледът смирен, отчаяно се бори
да превъзмогне пошлостта у тялото.

Простира се навън умът
изгубил и последната надежда
с молитва за достигане отвъд...
Незнайно на къде обаче ги отвежда.

Бездействие! - ще кажа аз.
И в мъка всички се отдали!
Кръстосали крака, раце завчас
и чакат някой..или нещичко да стане.

Но в нашият живот разколен
ръцете плътски са ни думи,
а нашите крака оглозгани
да тичат, щом надеждата изгубим.

И дори след сетната сирена
недей да спираш по средата!
Очите отвори, макар избелени
да знаят другите, че НЯМА избавление!