автор: Veniamin

Дърветата са ни прегърнали
и нежно е зеленото докосване,
когато тих ветрец
                           ти гали ноздрите
      и сутрин се събуждат теменужки.

Навсякъде жужат момичета
     и пълнят кошерите на душата
                със медените си послания.

Косите им  -
                    полегнали като житата,
след пролетният дъжд, пречистил
със топлината си,
                               земята.

И колко райско е да виждаш,
    как синовете ти поднасят цвете
               на майката, жената, музата.