автор: kallin

Седях си веднъж, седях и неочаквано измислих такива неща, че дори сам се учудих на себе си. Помислих си, колко ли хубаво би било, ако всичко наоколо беше направено обратно. Например, ако децата бяха главните във всичко, а възрастните трябваше да ги слушат. Ама за всичко! С една дума, възрастните да са като деца, а децата - като възрастни. Би било страхотно, би било много интересно.
Първо на първо, представям си колко би и харесало на мама аз да я действам както си искам, и на татко също, да не говорим пък за баба. Чакай да видиш как бих им припомнил всичко!
Ето, например, мама щеше да обядва, а аз щях да и кажа:
"Каква е тая мода, дето си я измислила - да ядеш без хляб? Няма що! Я се виж в огледалото на какво приличаш! Слаба като вейка! Яж веднага, ти казвам! - И тя щеше да яде с наведена глава, а аз щях да командвам: - По-бързо! Не дръж храната в устата си! Пак ли си се размислила? Световните проблеми ли решаваш, що ли? Дъвчи както трябва! И не се люлей на стола!"
Тогава щеше да си дойде татко от работа и докато още не се е съблякъл, аз щях да се развикам:
"А-а, появи се най-сетне! Вечно трябва да те чакаме! Веднага си измий ръцете! Хубаво мий, хубаво, няма защо да размазваш мръсотията. Като се избършеш, хавлията за нищо не става. Търкай с четката и не жали сапуна. Я си покажи ноктите! Това не са нокти, а ужас! Като на орел! Къде е ножицата? Не се дърпай, де! Не ти режа никакво месо, а подравнявам много внимателно. Не подсмърчай, да не си момиче... Тъй. Сега сядай на масата."
Той щеше да седне и тихичко да каже на мама:
"Как си?"
А тя също тихичко щеше да отвърне:
"Добре, благодаря!"
Аз веднага щях да се намеся:
"Не разговаряйте на масата! Когато ям, съм глух и ням! Запомнете го за цял живот! Златно правило! Татко! Наказание мое! Веднага остави вестника!"
И те щяха да седят мирни и кротки, а пък когато дойде баба, аз щях да присвия очи да плесна с ръце и да се завайкам:
"Татко! Мамо! Я се полюбувайте на нашето бабче! На какво прилича! Дрехата и разкопчана, шапката - на тила! Бузите и се разчервили, вратът и - мокър! Самата хубост, няма що! Хайде, признай си, пак хокей ли игра? Каква е тая мръсна пръчка? Защо си я домъкнала в къщи? Какво? Това стик ли е? Веднага да го махаш от очите ми, занеси го на задния вход!"
Тогава щях да се разходя из стаята и щях да им кажа и на тримата:
"След обед сядайте да си учите уроците, а аз отивам на кино!"
То се знае, че те щяха да захленчат и да ме заврънкат:
"Искаме и ние! Искаме да отидем на кино!"
А аз щях да им отвърна:
"Няма какво да мрънкате! Вчера бяхте на рожден ден, в неделя ви водих на цирк! Ама-ха! Свикнахте на развлечения всеки ден! Седете си в къщи! Ей ви трийсет копейки за сладолед и толкоз!"
Тогава баба щеше да се примоли:
"Поне мене вземи! Понеже всяко дете може да води със себе си безплатно по един възрастен!"
Аз обаче щях да се отметна и да кажа:
"Този филм е забранен за хора над 70 години! Тъй че, седи си в къщи, хаймана такава!"
И щях да се разходя край тях, като нарочно тракам с токове тъй, сякаш и не забелязвам, че и на тримата очите им са мокри от сълзи, и щях да се обличам и дълго да се въртя пред огледалото, щях да си тананикам от което те щяха да се измъчват още повече, а аз щях да открехна вратата към стълбището и щях да кажа...
Обаче не успях да измисля какво щях да кажа, защото в това време влезе мама, истинската, от плът и кръв, и рече:
- Още ли седиш? Веднага почвай да ядеш! Я се виж на какво приличаш! Слаб си като вейка!