автор: KatoNaSun

Искам да зачеркна силуета ти по вените си,
Да изтрия името ти от очите си,
Да задраскам образа ти по устните си,
Да задуша гласа ти в мислите си.

Искам да те изтръгна от себе си,
Но сянката ти е полепнала плътно по мен-
Като пипала на актиния
И всеки път когато се опитам да я отскубна
От кожата си, отдолу остава пареща болка
И тъмночервена следа- като петна от кръв.
Искам да те махна от себе си,
Но ти си като стенание,
което непрестанно отеква в ушите ми,
като грях, който до сетен дъх ще тежи на душата ми,
като отрова, която отдавна пъпли в кръвта ми,
като умора, която сладко дреме върху плещите ми,
като белег, който всеки ден изпепелява лицето ми.

Искам да те махна от себе си!
Но самотата се е кръстила с твоето име,
В дъната на очите ми се е утаила усмивката ти,
А през мембраните на ушите ми се е просмукал гласът ти.

Искам да те махна от себе си,
Но сънят ми се е влюбил в теб
И всяка нощ ме моли да му отстъпя за малко дома си.
Мислите ми са се изгубили някъде
Из лабиринта на присъствието ти
И не могат да намерят пътя назад.
Дъхът ми се е прехласнал по уханието на името ти
И не иска да се върне обратно.

Махни се от мен!
Палещата болка ще ме изпепели
като онази дървена кукличка,
тъмночервените петна ще раздерат кожата ми
и отдолу ще остане тръпнещо живо месо.
И няма да мога да чувствам повече.
Шепата пепел и кървящата агонизираща маса
Няма да те познават.....
Иди си от мен! Или се върни?!