автор: unforgettable

Години вече всяка нощ ти пиша.
Писмата ми не винаги са мили.
Понякога съм буря след затишие,
по-често съм дъждец в косите сиви.

Разказвам ти несбъдвани надежди,
задавам ти въпроси неудобни,
които в краткотрайните ни сгледи,
така и не успявах да си спомня.

Най-после си признавам, че ми липсваш,
не се залъгвам, че не съм обичала,
и търпеливо пълня дълъг списък
на грешките, които съм отричала.

Дано поискаш някой ден да зърнеш,
писмата ми, в сърцето тихо скътани.
Четеш ли ме, ти сам ще ме прегърнеш
и ще забравиш раните закърпени.

А дотогава, всяка нощ ще пиша,
ще ровя думи, от които съм пестила,
ще се виня в нестройни петостишия,
защото знам, че още съм ти мила.