автор: Loneliness

Подай ми ръката си,
грешнико.

Ще скочиш ли с мене във бездната?
Подавам ръката си-
ето я.
Тази,която те води на кладите.
Отрязах си вчера косите,
дългите,
дето те пареха.
Шиел си с тях пелерините,
в които загърнат,
изчезваше в мрака.
Плетял ли си някога паяжини
в които да хванеш сърцето ми?
Топял ли си някога слънцето,
в дланите,
дето гореше?

Подай ми ръката си,
грешнико,
Ела да скочиме в бездната.
Кръвта ми,
вече студена,
ще ти е опрощение.