Разказвай ми, Чувам Те
Тя Болката Свършване Няма !
Поспри ... Хайде, да се поцелуваме
Там, където Е Бялото ! ! !
Не гледай, че стоя на Прага
Очи притворила - за миг
Солта от сълзи трябва да събираме
Да търсим другаде Море !
Кръстосаните купища от мисли
И белези по Твоето лице
Разсичат детската Ти същност
На воля пуснати коне
Стомахът се е свил на възел
Задират думите на пътната врата
Неутолимо жаждата подпира
Пресъхващата изворна уста
Очите си изгуби по тъгата
Напълно доброволно ослепя
За да застине оня отпечатък
Болезнено поддържащ паметта
На тръгване ти идва да крещиш
Да се взривиш, да побеснееш
Но кротко мокри дланите държиш
И Молиш ! - Любовта Да оцелее ! ! !
...на Тръгване...
13.02. 2005г.