автор: RumyRayk

...Огъваха се призрачните колене
на желанието
представите за щастие
зазвъняваха
солта по топлите лагуни
стаяваше утробен пулс
...не бяхме същите...

бяхме други
Фигури на брега

...Жадните камбани се пропукваха
неволният вятър
помиташе развенчаните длани
олекналата нощ
се изхлузваше от гърдите
покълваха
бодливите глезени...
само в един миг безвремие

беше друг
Self-portrait

...Млечният път се изсипваше
в устните
очите се хлъзгаха
в мидени черупки
луната порастваше като хляба
ножиците на
всяка невъзможност
разрязваха роклите ми до кръв
...когато не разчитах отражението си

бях друга
Момичето в огледало

...Издишахме случените
и неслучени любови
в Guernica а
страниците сами се заключваха
в чекмеджета...
съмнението се давеше
в мандаринов сок
сърцата се отхапваха наполовина
и никой
цъфналият сняг дори...
...думите дълбаеха в ребрата
съвършеният стих

докато рисувайки най-синият си
епилог