автор: mocca

когато
между пръстите си
заквасвам мълчания
и пускам бримки по
кожата на погледите ни
и галя гладкото виме
от което изсмуквам образа ти

тогава
си спомням
мога да си спомня единствено
правия ъгъл
на поставената ти на кръста ръка
онази сянка
която дава форма на лицето ти
и дивана, и лампата, и обувките

(мога да си спомня единствено)
как лежа на белия фаянс
с лице,
опръскано от черната ти урина
стичам се по фугите
и засъхвам като восък
сапунисвайки с невидими ръце гърба ти
рошейки косата

(мога да си спомня единствено)
как отразявам лицето ти
и излизам извън рамката
и после се хлъзвам
по повърхността
на блато от стъкло
бирено стъкло
за зелени бутилки

(си спомням само)
как зад мене се навързват гумени патета
и рисуваме с движенията си по
прозрачното тресавище
линии
чертаещи
интонацията на изреченията ти

в неспособността на стъкления ми поглед да замени ТОЙ с ТИ
трия с целофанени ръце
белезите от червено вино по устните си
и завивам
в станиол
едни неща без приложение.