автор: Guiniver

Те са някъде двама -
той и другата дама.
Тя си търси обичане,
като всички "момичета".
Уговориха "биричка" -
той е "пич", тя е "миличка".
Разиграват театър,
с думи правят си вятър,
стъпват още на пръсти
покрай помисли "мръсни",
Но и двамата знаят,
че нарочно играят
и се плашат от скока,
да не стане дълбока
тази халба със бира,
че при друг се прибира
всеки в своята къща
уморен и намръщен.
Всеки носи товара
на дробена попара
и горчиво я сърба,
но навън все го дърпа
едно дяволче бясно,
неразумно, опасно.
То ги тегли към риска,
иска лудости, иска
да се случват нещата
не във думи, с телата.
Но със смисъл неясен
светва лампа "опасно!"
И така подир бирата
заминава и "милата".
Той съвсем безидейно
слуша воплите нейни.
Че животът е труден,
не е никак учуден.
Само пита се вече:
Колко пих тази вечер?
И дали ще ми стигне
акъл да се вдигна?
А за биричка нова
тя е вече готова.
Не разбира горката,
че го тегли кревата.
Ала мисъл различна
и съвсем прозаична
е налегнала пича -
да подремва обича
той след толкова бира.
"Остави ме намира!"
всичко в него ридае,
но жената нехае -
иска пак да си каже
толкоз работи важни,
че го взе за отдушник
и е длъжен да слуша.

Уж му бе по мерака,
таз засукана кака.
Но защо й се мръщи?
Има същата вкъщи ;-)