Помниш ли, когато беше малка....
ме помоли през сълзи:
-"Роди ми братче ,мамо,
или коте ми вземи!
И взех си аз беля голяма
Ангорска бяла топка
с буен нрав!
Красива, мека и припряна,
да живее някак си при нас!
На нея всички й се карат,
когато имат някакъв поблем..
На нея всички нежност дават,
останали самотни в ден студен..
А тя попива думите сърдити,
ласката ни топла всеки миг!
Не сърди се, а все играе,
разсейва сивотата ни за миг!
Заравям уморени пръсти
в козината снежнобяла,
помърква Тя успокоена,
и аз утихвам помъдряла!
"Животът е низ от социални контакти и ...последиците от тях!:)
автор: Аз:)