Както на метла летяла,
погледа си в него спряла,
и рекла, това е той,
моят истински герой.
Гатанка ще му задам,
после ще му се отдам,
слушай, момко и познавай,
кожицата си спасявай.
Щом я верно разгадаеш,
ще ти се отдам, да знаеш,
ако пък ли го сгрешиш,
ще те ям и ще мълчиш.
Баба Яга тъй решила,
и ръчичките потрила.
Ох, каквото ще да е,
по-добре да ме яде.
"Цялата зелена ходи,
не е с прашка, не е с боди,
лигава една такава,
в блатото се помещава".
Та това е скакалец! -
викнал младият жребец.
-Палавника, той на баба! -
да познава му приляга!