Гласа на разума си чух
и сетих, че интригата дребнава
хаби свободния ми дух
в стремежа да ме притеснява:
поставя милата стени,
защото иска да печели време -
приятелството не цени,
пресмята нещо да ми вземе...
Съзнанието ми зорко я следи
в проявите на произволи,
разбирайки, че чакат я беди,
а тя не хае пред неволи.
- А ти защо пък палиш свещи
за хора с помисли зловещи?