автор: Mojsei

Книга трета. Библията - загадка на вечната човечност



Част първа. Битие
Глава първа. Началото

1. Животът на приматите по дърватата, продължил около 40 000 години, с всички необходими уговорки, може да се приеме за начало на човешка еволюция, бележещо, от една страна, формирането на общността, в лицето на стадото и, от друга страна, формирането на индивиди, чието съществуване се основава на стадната им организация.
2. Изчерпването на дървесната екологична ниша, принуждава приматите да търсят препитание в нова, неблагоприятна среда и това обуславя придвижването в стадо от място на място в още по-враждебна и чужда среда.
3. И започнаха да забелязват смяната на деня и нощта.
4. И започнаха да се сблъскват с многообразието на природната среда - вода и суша, небе, слънце, луна и звезди, трева и дървета, птици, животни и риби, и жестока борба за съществуване, в която индивидите откриват себе си чрез възпроизводството на общността.
5. Създавайки себе си, индивидите създадоха и представата си за бога, съдържаща подчиненото им положение спрямо природата и зависимостта на едни индивиди от други индивиди.
6. Човекът създаде бога. По свой образ и подобие го създаде - в борба за утвърждване на бащинството в семейството и обществото го създаде.

Глава втора. Социални зависимости

1. Бог е дейно същество и, по силата на това, поставя човека в зависимо положение. Той му заповядва какво да прави и какво да не прави, в това число и какво да яде и какво да не яде.
2. Приликата между бог и човек е само външна и затова си остава привидна. Бог не иска човекът да познае доброто и злото, т.е. да стане като него и затова му заповядва да не яде от плодовете на дървото на познанието. За целта бог прибягва до лъжа. Бог лъже в започващата борба за запазване на привилигированото си положение.
3. Но ето, в отношението между бог и човек, се появява жената, за да стане ясно, че цялостта на човека е в единството между мъжа и жената. А бог? Той остава самотен и започва да се идентифицира чрез единството между мъжа и жената в борба за своето утвърждаване.

Глава трета. Дървото на живота

1. Любовта е велик процес на самопознание чрез противоположния пол и мъжът и жената го постигат. А бог също познава доброто и злото, но от позициите на своята самота,което показва и различието между тях. Човекът като единство между мъжа и жената, е добро, а бог, в своята самота, е зло.
2. Бог започва да съжалява, че човекът познава доброто и злото и взема мерки той да не поеме по пътя на вечния живот, вмесвайки се непрекъснато в отношенията между мъжа и жената.
3. Съвременният човек още не е достигнал до дървото на живота, което предполага съществуване по законите на споделената любов.

Глава четвърта. Кога човеците започват да се именуват по името на Йеова?

1. Ева ражда трима сина - Каин, Авел и Сит.
2. Когато ражда Каин, Ева признава, че го е родила с помощта на Бога.
3. Когато ражда Авел, Ева нищо не казва.
4. Бог подтиква Каин да убие брат си Авел и той го убива.
5. Когато Ева ражда Сит, отново научаваме, че това е станало с посредничеството на Бог.
6. След като и Сит, както и Каин, придобива син, човеците започват да се именуват по името на Йеова. Борбата за утвърждаването на името на Бог приключва.

Глава пета. Родова памет.

1. Продължителността на човешкия живот се изчислява като сбор от биологичната му възраст и годините на родовата му памет.
2. Утехата от изнурителния труд е търсене на спасение от злото на деградацията, тегнещо върху живота като проклятие, отправено от бог към човека.

Глава шеста. Блуждаещият индивид

1. Бездуховният индивид е блуждаещ. Продължителността на неговия живот е сто и двадесет години.
2. Нечестивостта и насилието вървят ръка за ръка като основни характеристики на деградацията.

Глава седма. Природата

1. Природата е естествена среда на човешкото съществуване.
2. Чрез дейността си човек изгражда единството между битието и съществуването си.

Глава осма. За природата на самотния човек

1. Природата на самотния човек е противоестествена и затова е зла.
2. Но и злият човек, в мигове на просветление, се зарича да не бъде повече такъв, което си остава само един мимолетен порив.

Глава девета. Завет

1. Промяната на условията на живот правят човека месояден.
2. Смъртта е източник на чувство за вина у най-близкия на починалия.
3. Съвременното човечество се самоунищожава по универсален начин и проливането на кръв е тенденция, която не може да се спре.
4. Съвременният човек е забравил древния Завет да не допусне Потоп на Земята. Тази идея днес се нуждае от възраждане.

Глава десета. Бъркотия

1. Господ е синоним на хаоса, царящ в човешките отношения.
2. Продължителността на живот на хората рязко спада.
3. С рода на Тора започва историята на израилтяните.

Глава единадесета. Първо влизане в Египет

1. Аврам влиза в Египет с рода си, за да оцелее от големия глад в Ханаанската земя и прави опит да се засели там.
2. С хитрост, използвайки красивата си съпруга, Аврам забогатява от милостта на Фараон.
3. Аврам се връща в Ханаанската земя и започва да крои планове за разширяване на владенията си като се основава на авторитета на Бога.

Глава дванадесета. Въоръжена сила

1. Аврам се включва в междуособиците на обкръжаващите го царства, за да защити накърнените си интереси. Войската му от триста обучени мъже удържа победа.

Глава тринадесета. Замисъл за второ влизане в Египет

1. Два проблема стоят пред Аврам - как да се сдобие с наследник и как да умножи народа си. Първият проблем той решава със съгласието на бездетната си жена, а вторият е предмет на дългосрочен стратегически проект за заселване в Египет.

Глава четиринадесета. Решаване на семейния проблем

1. Слугинята Агар ражда на Аврам и на Сарайа син, когото кръщават Исмаил, т.е. този, когото слуша Бог.

Глава петнадесета. Идентичност

1. Обрязването се утвърждава от Аврам като знак на самосъзнание за родова идентичност.

Глава шестнадесета. Собственост

1. Аврам настоява да заплати пещерата и нивата на хетейците, които му я дават, за да погребе Сара.

Глава седемнадесета. Любов

1. Исак обиква Ревека и любовта се оказва утеха срещу скръбта по смъртта на майка му Сара.

Глава осемнадесета. Нравственост и традиции

1. Родовата йерархия, в това число и първородството, са нравствена тъкан на родовата традиция.
2. Семейството е лоно на любовта, но тук бушува и стихията на омразата.

Глава деветнадесета. Разделение на труда в рода

1. Родовите отношения са доминиращи, но, в техните рамки, започва да се очертава и разделение на труда чрез развитието на земеделието и скотовъдството.

Глава двадесета. Развитие на семейството на основата на труда

1. С развитието на труда и с увеличаването на собствеността започва преструктуриране на родовите отношения на основата на притежаваното богатство.
2. Притежаваното имущество се превръща в предмет на остри свади.

Глава двадесет и първа. Дипломация

1. Яков се подготвя за среща с брат си Исав като провежда широка дейност, за да го омилостиви чрез дарове, смирено поведение, разузнаване и предпазни мерки срещу евентуално нападение.

Глава двадесет и втора. Завладяване чрез сила

1. Изнасилването на Дина става повод хората на Яков да избият цялото мъжко население на град Салим, а причината е завладяването на тази земя.
2. Прилагането на насилието се предшества от измама, чрез която се притъпява вниманието на жителите на града.

Глава двадесет и трета. Военни походи

1. Яков притежава значителна военна сила и под прретекст, че изпълнява волята на Бога, завоюва нови земи, на които издига свещени олтари като знак за придобита собственост.

Глава двадесет и четвърта. Омраза

1. Завистта и омразата заслепяват братята на Йосиф и те го продават в робство.

Глава двадесет и пета. Нечестивост

1. Сексуалните отклонения водят до преждевременна смърт и хора с такова поведение се обозначават като нечестиви.

Глава двадесет и шеста. Целомъдрие

1. Целомъдрието на Йосиф му носи нещастие, поради коварството на жената, почувствала се пренебрегната от него.


Глава двадесет и седма. Прозорливост

1. Йосиф проявява забележителна прозорливост при тълкуване на сънищата на двамата царски сановници, попаднали при него в тъмницата.

Глава двадесет и осма. Власт

1. Благодарение на способностите и на находчивостта си, Йосиф става вторият човек в Египет след Фараон.

Глава двадесет и девета. Преселение

1. Яков, с целия си род, се преселва в Египет, където Йосиф им създава благоприятни условия за живот.

Глава тридесета. Родова памет

1. Яков заклева потомците си да го погребат в семейното гробище, закупено от хетейците в Ханаанската земя.
2. Преди смъртта си и Йосиф заклева потомците си да изнесат костите му от Египет.