Ако това е любов - не я искам!
Ако не е - веднагА да си ходи!
Чувството всъщност така ме притиска...
Призори още, така ме убоде...
Нахално, натрапчиво, амебоподобно
за мен се е лепнало - аз си го храня.
И без да попита: Дали е удобно?
(нямах идея как да се браня)
Закотви се нагло и нагло ме мъчи!
Отгоре ме гледа и сякаш се смее.
Изсъсквам му: Бягай! А то ми се пъчи.
Горещо се моля да не полудея.
Защото на лудост напомня ужасно,
Нагоре - надолу като в асансьор.
ту ми е ледено, ту ми е страстно.
Чувството - страшно кадърен дресьор.
Та, ако това е любов - не я искам!
Ако не е - веднАга да си ходи!
С нокти и зъби си го подтискам,
то пък усърдно ме дърпа да води.