автор: alisa

Обаче той не забелязва,
че е виновна пролетта.
И си измисля ялов празник,
и още хиляди неща.

И мен измисля, безпричинно,
обаче аз ще си мълча.
След празното на тая зима
не струват пукната пара

нито разумните съвети,
нито броенето наум.
Тя мъдростта е за поетите…
Аз явно нямам толкоз ум

и позволявам да съм рима
във прозата на тоя мъж.
Представяте ли си - любима!!!
Разказваха ми май веднъж,

че не е лошо, че е лудо,
но че не свършвало добре…
Той подарява пеперуди.
Е, знам че малко ме краде.

Обаче пролетта си знае.
И аз си знам - за след това.
Но е така далече края,
че мога да го утеша

да го огледам във очите си,
да го обеся на смеха.
И нощем кротко неприлично
да му изтичам във кръвта.

Обаче изведнъж се сещам,
че мен ме има в друг сюжет.
Простете - станала е грешка.
Сама съм си… И съм поет…