автор: via

Не се отделяй от душата ми!
Прилепвай
към моето небе
или към празника....
И докато се спускаме нататък
към другите небета споделени,
не се отделяй от душата ми!
От мене
не се отделяй!

Аз съм бялата скала
насред живота ти -
и всички твои приливи познавам...
Горещо ли е, или пък е остро,
горчиво ли е,
или е сподавено...
чувството, с което се привличаме
неизбежно бавно като полюси...

Толкова отдавна те обичам,
че не помня никакви подробности...