Книга втора: Научи ме да обичам /Тя и Той/
Девета глава. Тя и Той
1.
- Време е за малка равносметка - започна тя. - Предлагам ти да огледаме направеното до тук с тази книга, за да можем да се ориентираме по-добре как да я продължим. Вероятно най-напред сме длъжни да хвърлим малко светлина върху собствените си особи като автори. С това подзаглавие, което си сложил - "Тя и Той", се създава впечатлението че става въпрос за които и да е двама.
- Но то е и точно така. Книгата се отнася за всеки човек, но като ориентиран към своя интимен партньор. Това, като наше авторово решение, е различно от позицията на авторите, които имахме възможността да изследваме - обясни той.
- И какви интимни партньори сме ние с теб? - попита малко остро и с недоумение тя.
- Точно така! - веднага се отзова той. - С теб не сме интимни партньори и това е факт, който сме постигнали в продължение на толкова години съвместна работа, за които симпатията се оказа наша устойчива емоционална подплата на отношения, които издържаха натиска на житейските ни метежности.
- Ти отдавна предложи да пишем книга заедно и ето, това твое желание, като че ли, се сбъдва на някакъв предварителен етап - каза тя и някакви закачливи пламъчета заиграха в очите й.- И двамата сме автори в Сайт на Интернет "ХуЛиТе". Аз те поканих тук. Ти си изпълни поетите ангажименти, а аз, на свой ред, ти предложих творческо сътрудничество, по каквото ти си падаш много.Ти си Мойсей и намери за уместно да ме представиш на публиката в ролята ми на своя адвокатка. Но защо пък реши, че ти ще ме учиш да обичам? И на какво ме научи до тук?
- На практика изглежда се получи обратно - отзова се той.-Като ме прецени що за стока съм, реши малко да постажувам в Интернет...Е, научих доста работи...
- И аз се надявам, наученото да ти е от полза - каза неопределено тя и познатите му пламъчет в очите й отново заиграха. - В Сайта ти разгръщаш мащабен продукт чрез философско-поетичните си публикации като си преследваш и постигаш цели, които са известни само на теб, но и романът, който започваме е доста претенциозен - "Животът", а и книгата "Научи ме да обичам" я започваме с една много сложна постановка - за сексуалната идентичност, което налага продължаване на тази тема към по-общата проблематика за човешката идентичност.
- Е, ти направи такова обобщение, че се налага да откроим отделните въпроси, с което и ние самите по-добре ще се ориентираме в работата, която сме започнали - каза малко проточено и като че ли уморено той.
2.
-Текстът, който сме публикували до тук е от две книги - "Лини" и "Научи ме да обичам" - започна бавно той.- Започнахме с описанието на съдбата на Калина и поставихме въпросите в практически план и пред самата героиня и пред обществото, наблюдавайки и собствените си възможности чрез словото да реагираме и решаваме въпроси, които животът поставя.
- Искаш да кажеш, че между двете книги трябва да се търси логическа връзка - попита тя.- А освен това, обръщаш внимание и на приложимостта на словото...
- Да! - кратко отсече той и продължи:- Имахме възможност да проверим какъв е читателският интерес и аз си направих извода, че този работен текст трябва да се направи по-достъпен до читателя, което ще увеличи обема му при следващо издаване.
- Въпросът за човешката идентичност не е разработен, а ние се захванахме да решаваме този за сексуалната идентичност? - попита тя и зачака неговия отговор.
- Да, тръгнахме от единичната съдба, минахме към изучаване на една частна област и сега ни предстои да решим и въпроса за човешката идентичност. Възможните решения са многобройни. Можем да изследваме частни въпроси, а може и да минем към решаване на общия въпрос за идентичността - каза малко замислен той.
- Имаш ли вече идея? - попита тя, давайки да се разбере, че има нещо предвид.
- Решението се налага от само себе си - все така малко замислен отговори той.- С теб работим толкова години заедно и решаваме, с помощта и на държавните институции, толкова заплетени въпроси...Отново можем да тръгнем от единичното, за да разкриваме особени и общи процеси и зависимости.
- Звучи ми убедително - отзова се тя, но гласът й издаваше някакви неопределени нотки на несигурност.
3.
-Няма съмнение, че творческите въпроси са важни - започна тя отдалече - но всеки, който има поглед върху нещата, ще каже, че пазарът е основният проблем на книгоиздаването. Или финансирането на тази работа? Или и двете?
- И аз мисля по това - отзова се веднага той. - С един малък тираж можем да се справим и сами, но предизвикателството са по-големите тиражи, а това изисква и по-друга организация на работата. От опит съм се убедил, че ефектът е минимален ако сам правиш всичко. Икономическата ефективност е нулева, а моралното удовлетворение се свежда до благотворителност, за да се огледаш в игривите пламъчета на насмешката в очите на голямата част от публиката, но и в благодарността на тези, които знаят как се постига всичко това. Мен ме интересува икономическата ефективност...
- Да, хубаво е, че имаш цел, а когато това е налице бързо се намира и пътя - каза тя малко неопределено и с някаква загадъчност в гласа...
Публикувано от hixxtam на 19.04.2005 @ 16:48:06