Пролетта със бяло-розово
мие цялата земя.
Вчера като бях на лозето,
знаеш ли какво видях?
Сбърка вятърът посоките
и качи се на върха,
да погледне отвисоко
накъде ли е света?
Нищо не видя. Заслиза пак,
ха натука, ха натам...
На момичета под ризите!
Смяташ лошо му е там!
После се изгуби. Чули го
в нивите от цвят на цвят,
да разправя как е хубаво,
да си жив на този свят.