Вечер - най-обикновена.
Късен пролетен прохлад.
Чудя се що става с мене?
Как се бутнах в този ад?
Верно, цял ден се усмихвам
и подскачам, и флиртувам,
ала на сърце е стихнало.
Май, май още си тъгувам.
Пусто! Дявол да го вземе!
Ужким сила продуцирам,
уж, за нищо не ми дреме,
пак ли ще се депресирам?
Не, не трябва! Теб те няма.
Пък и аз съм си ината.
Казвам си, че си измама,
а те търсят сетивата.