автор: glishev

Още из Севера:



Едмунд Крал, на англи вожд,
наш защитник, смел боец,
в Мерсия навлезе с бой
и пресече Уитуел,
още Хъмбър, бърз поток,
що отделя града пет:
Лестър, Линкълн, Нотингам,
също Стамфорд, а и Дерби.
В черно иго бяха те -
врат превили пред датчанин,
пес - езичник, зъл убиец;
пранги влачеха, додето
се прослави вождът царствен
и оковите строши.



Б.а. (по-точно б. пр.): Като гледам вийсата, си давам сметка, че далеч не за всекиго тя ще представлява литературен деликатес. Нито мога да предложа оригинала тук, нито пък своеобразната сурова отстраненост на старата английска и скандинавска поезия е лесно възприемаема. Някои неща в текста тънат в мъгла за читателя, незапознат поне бегло с културите на Севера. А и някой би могъл да попита: къде е тук НОВАТА и БЪЛГАРСКА литература. На тези евентуални въпроси бързам да отговоря, че тъкмо преводите на странни и екзотични текстове обогатяват литературните сетива и дори разнообразяват поетичния език - защото преводът винаги добавя нещо ново, нетипично за средата на езика-примател. Но и вероятно си струва да подбирам текстове, по-привлекателни за неизкусеня читател. Любовната поезия и описанията на сражения вероятно ще бъдат по-голям интерес от жалейните песни, възхвалите и хладните вийси. И бързам да поясня, че с тези преводи правя нещо като експеримент за самия себе си. Всеки коментар има огромна стойност, защото именно от коментарите си съставям представа има ли изобщо почва у нас за любимата ми средновековна словесност. Приятно четене!