Тя седи там на трона
сама във своя срутен замък,
туптящ безмълвно в нечии гърди.
Тя роди се първа
с ледениия поглед на богиня.
А сега клепачите й
спускат се тъй бавно,
като завеси
след пиеса със трагичен край,
за да прикрият гаснещия поглед на робиня.
Държеше тя невидим жезъл
и със силата на императрица
управляваше света.
А сега
той изхлузва се от немощната й ръка
като бастун
на мъртва ходеща старица
и пада плавно, все тъй невидим,
безтегловен
в непомръдващите й крака.
А тя бе моя. Бе на всички.
Ала тя заспа. Тя си тръгна...
А казват, че умирала последна!