(по Фатик Акин)
невъзможността да видя вратата в стената ме кара да се удрям в нея
като птица
която се опитва да излезе извън решетките на тялото си
защото за да излезеш навън
"трябва не напречно
а надлъжно" да избягаш по вената си
инстинктът ми за живот обаче е толкова силен
че си намирам оправдание за съществуването си в дрогата
и чакам тя първа да посегне към мен
за да я надвия
прикривайки силата си
свободната воля е смазваща за осъзнаващите я
тя е като доброволно поемане на робството
даващо мнима свобода
смея ли да се опълча
срещу системата
а бягството е само бягство
но само от себе си