Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 369
ХуЛитери: 1
Всичко: 370

Онлайн сега:
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНакрая пак...
раздел: Поезия
автор: rajsun

Накрая пак ще се смаля
и ще се върна при началото.
Ще стана чашка на лале.
Или пък розов цвят на ябълка.

Пак ще се гушна до плета.
Ще чакам вятърът да мине.
Или врабче - да полетя,
да кацна горе, на комина.

Да видя цялата земя!
Оттам, ако ми бъде ниско,
със облака да полетя -
да срещам слънцето на изток.

Оттам - при някоя звезда
в съзвездието... Кирацуда!
Ще гледам цяла нощ оттам.
И цяла нощ ще ви се чудя.

Накрая пак ще се смаля.
И ще се върна при началото.


Публикувано от MMM на 18.04.2005 @ 10:05:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   rajsun

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 11


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

За баба ми Полихрония (из спомените на Джимо)
автор: Zvon
1261 четения | оценка 5

показвания 2417
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Накрая пак..." | Вход | 10 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Накрая пак...
от pin4e на 18.04.2005 @ 10:21:35
(Профил | Изпрати бележка)
Наздраве от съзвездието...Кирацуда!

Поздрав, приятелю!!!


Re: Накрая пак...
от Veniamin на 18.04.2005 @ 10:30:41
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/veniamin
Лекокрило, извисено...радост по завръщането.
Дали не сме били истински щастливи преди да се родим и след смъртта си - беше попитал риторично големият Ивайло Петров.
Поздрави!


Re: Накрая пак...
от arlekin на 18.04.2005 @ 11:46:41
(Профил | Изпрати бележка)
Възхитена съм!

Благодаря ти!


Re: Накрая пак...
от Merian на 18.04.2005 @ 12:39:24
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg
е...какво да кажеш на това...
!!
:)


Re: Накрая пак...
от Marta (marta@all.bg) на 18.04.2005 @ 12:40:04
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Керацуда - другия път ;), хем лятото по вървят белите вина, изстудени до 18 градуса

В тънки чашки на лале
ще пием лека Керацуда
и трябва да ни е добре
защото всеки миг е чудо :)


Re: Накрая пак...
от loveforever (dany.7@abv.bg) на 18.04.2005 @ 13:23:18
(Профил | Изпрати бележка) http://www.loveforever.eu
Накрая пак ще се смаля
роден отново пак ще блесна
и като падаща звезда,
в желанието ще прерасна.


Re: Накрая пак...
от roza1 на 18.04.2005 @ 19:42:09
(Профил | Изпрати бележка)
!

Поздрави!:)


Re: Накрая пак...
от Meiia на 18.04.2005 @ 20:19:30
(Профил | Изпрати бележка)
Полет
на душата...
намерила себе си...
изначално,всецяло.

като дихание е...!


Re: Накрая пак...
от Layla на 18.04.2005 @ 21:22:11
(Профил | Изпрати бележка) http://cicle-layla.blogspot.com/
Ами, то наистина на това няма какво да добавиш, освен да сложиш няколко !!!!! от сърце :)))


Re: Накрая пак...
от Eilsun (elina_arch@abv.bg) на 20.04.2005 @ 14:12:46
(Профил | Изпрати бележка)
Не мога просто да се въздържа...

***
На какво се учудвам, не зная.
Нищо повече от смъртта.
Ще ухая с липите в безкрая
Ще се качвам, ще слизам с дъжда.
Ще се качвам, ще слизам с дъжда.
Ще обличам и храня дървото.
Нищо повече от смъртта.
Нищо повече от живота.

Добромир Тонев
"Арго"

Възхитена съм от стиха ти!