автор: Mojsei

1. На творците на новата художествена литература

Една среща на боговете

На 16.04.05г. в София се състоя среща между най-различни богове. За по-кратко ще ги наричам "поети" - става въпрос за поетите от Сайта на Интернет "ХуЛиТе". Какъв е този Сайт ли? Нали това ви обяснявам от толкова време - Сайт в глобалното нформационно пространство, в който боговете, пардон поетите са си поставили за задача за създадат новата художествена литература...

Но каква бе всеобщата изненда, когато една от богините обяви, че в българските училища новата художествена литература се разглежда от Освобождениието до 09.09.1944г. Това стресна боговете и те се замислиха. Излиза, че българските учители пак не са в час. Този факт принуди Царя на боговете специално да отбележи, че проведената среща потвръждава започналите процеси по създаването на новата художествена литература и няма място за поредните шеги да се връщаме далеч в миналото, а, като го отчитаме, с всичките му достижения, да се върви напред...
И все пак, неприятното усещане остана, което накара Царя лично да се допита до боговете, когато разбра корените на злощастния факт.
Царят на боговете и Бог Пан се уединиха в интимен разговор, от който Царят научи, че дори и боговете, извинете - поетите, все още нямат самочувствието на собственици на глобалното информационно пространство. "Лошо! Много лошо!"- промърмори той и се оттегли в дълбок размисъл в покоите си.
Аз правя разлика между автор, разбран като творец, като собственик на интелектуален продукт и онзи потребител, който използва Сайта за четене на публикуваните божествени творби - мислеше си Царят. - Но ето, че боговете са се слели с простосмъртните в една монолитна сива маса... Та това е общност от съсобственици на интелектуални продукти! Ах, тези богове! - гневеше се Царят. - Пак са го ударили на любов, както в старите времена и не хаят за задачите, които съм им поставил. Добре е, че поне са започнали да издават списание "Графоман", та смегчиха яда ми. И това "Очи за себе си!" добре са го измислили. Явно сред боговете има и такива, които вече мислят за формиране на общ интерес, но все още се върви на дребно.
Участие в общност от съсобственици на интелектуални продукти - това е нещо ново!-мислеше гневно Царят и се чудеше какво да направи. Да се публикува в Интернет - глобалното информационно пространство: това е друга особеност на новата художествена литература. Но къде е тази критика, която да обясни нещата? - укоряваше се той, нещо което никак не му бе присъщо. Днес националното значение на литературата се постига чрез овладяване на нейния нов мащаб - глобализиращото се човечество. Но глобалното не е някаква мистика, някакво неопределено отвърдно, а точно обратно - то е онази екзистенциалност, кято се е утвърдила като универсална и всеки поет я носи в душата си, за да бъде такъв.
Да! - милеше Царят и чувстваше, че почва да го боли. - Новата художествена литература преди всичко е нов интерес, а боговете са се уединили в своите царства и си мислят, че тресат Земята, защото съм им дал от леглата за нов секс, които го имитират чудесно чрез програмен вибрационен механизъм. И някаква мълния заигра в очите му. Винаги ставаше така, когато вземаше отговорни решения. Ще им вземе тези играчки и ще ги застави да си гледат работата. Но как да стане това, когато първо ще трябва да се научат да мислят...Тук вече и той самият се затрудни, защото усети, че почва да се изморява...



2. На Ню Борн

А когато с нежни пръсти


Еднно е страстно да жадуваш,
друго е сластта да ти досажда
и тогава да хитруваш
с превъзнасяне на тази жажда.
В любовната прегръдка здрава
всичко е пределно ясно
и в нейната забрава
няма чувство бясно.
Тук преплитат се ръце,
знаещи какво е свян
и тупти едно сърце
в ритъм на постиган блян.
Тук преблитат се лъчи,
минали въпроси злободневни
и в спокойните очи
греят ритмите напевни.
А когато с нежни пръсти,
сякаш от коприна,
тихо и душата се прекръсти,
става чудо за двамина.
Няма тука нищо диво,
в смисъл на противно
и изчезват тоновете в сиво -
самочувствието е дивно.



3. На Луденс

Полека


И ето те -
отново си сама,
останала
без радост:
преливаш от тъга,
но си добра,
че имаш буйна
младост.
Полека газиш
в новото море...
Какво ли
ще ти вземе?
Разбира се,
не си дете,
но може светлината
да отнеме...