автор: pisana

Болезнено празна, потръпващо влажна
по гънките пулсира кръвта
престъргващо нежна те засмуква копнежна
и понася на път през света.
Поемаш потъваш, излизаш застиваш,
но мами те отново на пред
престяга, отпуска, увлича ,препуска
по пътя по-сладък от мед.
И още и малко… ала до края
превръща те в капка една,
тогава вратите си тежки затваря
за теб…но не за тази сълза.
Болезнено празен, пулсиращо влажен…
престърган, зачервен от копнеж
ненужен, отхвърлен…за малко пропъден
ти знаеш, че от себе си пак ще дадеш.