Още не съм го довършил, началото ми дойде много спонтанно , после се опитах и да го довърша. Чакам мнения. :)
Самотния дъб не извира ,
самотния дъб не цъфти,
самотния дъб не повдига
клони е стрък съхрани.
Самотния дъб е самотен,
сам е и е един
самотник и скитник
привързан в окови:
пръст, плесен, бодли.
Врабеца дори не пристъпва
в безмълвната пустош, нали ?
Да, и всичко се спира
за миг, да продължи.
Силуета му тъмен е мрачен
покрива със сянка трева
като стон тишината разнася
разстила гъста мъгла.
Сух и блед назад пристъпва
в миналите дни
където цвят и радост го изпълва
където той се промени.
Където беше муза на
художника и поета,
дом на юнак без чета,
покрив на орлета,
за пътника прохалда,
сред жежката ливада.