О,моя скъпа горичке!
Гора!О,моя скъпа горичке!
Опитах да вървя на всички посоки,но само при теб срещнах това,което ми даваше сила.
Само твоята широка прегръдка ме стопляше,а целувката ти приспиваше сълзите ми.
Когато аз кънтях и виках,ти ми чуруликаше нежно и осейваше празнотата с багри.
Когато краката ми се подкосяваха,а ръцете ми гниеха,пак ти подлагаше вехтата си,но неуморна снага,за да ме изцериш.
Даваше ми да я стъпквам, да я мачкам,дори да я раздирам.
А последиците?Те просто се стопяваха.Нямаше ги!Въплъщаваха се в крилете на един небесен лъв и политаха нейде из пустините.
Сега,когато ти съхнеш,аз стоя до теб-ние сме в рая.Аз обземам същността ти,а ти моята.
Ето-аз съм гора!О,моя свидна горичке!