ХуЛите » произведение "Трябваше тогава да умра"

» Начало

» Ориентир

· Правила

· Указания

· Сдружение ХуЛите

· Издателство ХуЛите

» ХуЛи

· Изпрати ХуЛа

· ХуЛитека

· Архив на ХуЛи

- всички текстове

· Екипът си хареса

· Без коментар

· Потърси ХуЛа

» ХуЛитери

· Твоят профил

· Лични бележки

» Още Хубости

· ХуЛименти

· Електронни книги

· Видео ХуЛи

· Фото ХуЛи

· Речници

· Стъкмистика

» ПоХвали ни

· Наши бутони

· Реклама

» НаХуЛи ни

» Форумни ХуЛички

» RSS обмяна

дарения по сметка

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:

Нов: Anyth1978

Днес: 1

Вчера: 1

Общо: 14145

Онлайн са:

Анонимни: 566

ХуЛитери: 2

Всичко: 568

Онлайн сега:
:: rajsun
:: Marisiema

» още статистика

««

Април 2024

»»

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

[ добави събитие ]

Публикуващи администратори:

aurora

alfa_c

viatarna

Valka

anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:

hixxtam

BlackCat

nikikomedvenska

kamik

Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:

Administrator

С благодарност към нашите бивши колеги:

mmm

Angela

railleuse

Amphibia

fikov

nikoi

Трябваше тогава да умра

автор: ruslina

Трябваше тогава да умра -
в тишината на една планинска вечер,
в сплита на лъчите от луна,
дето всеки миг приличаше на вечност.

Трябваше да се превърна на вода,
да приема формата на тръпните ти длани
и единствено неуловимата следа
в звездни капчици след мене да остане…

Трябваше да се стопя във онзи миг,
пълен със надежда от молитвени дихания,
като многоточие във стих,
след което цялата вселена да остане.

Да, тогава трябваше да отпътувам
със светулчен ореол в незримата алея…
И какво, че днеска съществувам,
като двамата се лъжем, че живеем…

Публикувано от BlackCat на 16.04.2005 @ 07:52:18

рекламирай този текст на първа страница

» Повече за
Любовна лирика

» Материали от
ruslina

Средна оценка: 4.75
Оценки: 12

Отдели време и гласувай за текста.
Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Отпечати текста

24.04.2024 год. / 08:36:49 часа

добави твой текст

"Трябваше тогава да умра" | Вход | 13 коментара (23 мнения) | Търсене в дискусия

Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Трябваше тогава да умра
от copie на 10.05.2005 @ 00:58:22
(Профил | Изпрати бележка)

... трябваше... поредната илюзия,
че могло е нещо да попроменим
че събитията са били по силите ни...

стихът ти е чаровен!

Re: Трябваше тогава да умра
от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 03.05.2005 @ 08:37:11
(Профил | Изпрати бележка)

Мигът умира ли, когато ражда спомен?
и споменът се възражда в жажда?

Или жаждата го възражда...

Re: Трябваше тогава да умра от ruslina на 09.05.2005 @ 00:20:58

Re: Трябваше тогава да умра
от gore6ta на 13.05.2005 @ 19:02:10
(Профил | Изпрати бележка)

Невероятно ми е близко това усещане....
Занемях като прочетох този стих! Не си ли струва все пак да живеем поне за един такъв миг - в който да си струва да умрем?
Много те обичам, но ти си знаеш. А и ми липсваш, по дяволите....Но хайде, забавлявайте се там с прекрасната археоложка......Ние ще чакаме тук - на тръстиката....:))))

Re: Трябваше тогава да умра
от joanna_vas (joanna_v@all.bg) на 16.04.2005 @ 08:17:52
(Профил | Изпрати бележка)

Разкошна форма и чувство си приела в този стих Руслина :)
Поздрав, много ми хареса :)

Re: Трябваше тогава да умра от ruslina на 16.04.2005 @ 14:32:11

Re: Трябваше тогава да умра
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 16.04.2005 @ 08:58:07
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov

... Трябваше да се стопя във онзи миг,
дето толкова приличаше на вечност,
като многоточие във стих.
И да отпътувам
в тишината на онази планинска вечер...
_________________

Казвал съм ти го хиляда пъти -
не можеш да изчезнеш и с причина.
И в тази тоталната безпътица
миговете трябва да се уловят.
Дори всяко докосване до истината
да предизвиква стон,
някой трябва в хаоса да усеща хармонията
и да я подрежда смислено върху белия лист за някого,
въпреки болката.
Душите трябва да се зареждат с надежда и очакване
дори само с шепа луна.
Миговете от вечността, макар и кратки -
някой трябва да ги стопля с дихание...
_____________________

Ние живем в нашия си свят. В останалите сме фигуранти.
А кой е истинският?..

Re: Трябваше тогава да умра от ruslina на 16.04.2005 @ 14:42:47

Re: Трябваше тогава да умра
от ElToro на 16.04.2005 @ 14:22:57
(Профил | Изпрати бележка)

Дали би подчинила се смъртта
на твоя зов така категоричен ?
Не е ли смърт , невдъхнал любовта,
да си останеш вечно необичан !

Я се усмихни !!!

Re: Трябваше тогава да умра от ruslina на 16.04.2005 @ 15:18:59

Re: Трябваше тогава да умра
от roza1 на 16.04.2005 @ 17:49:26
(Профил | Изпрати бележка)

Днес пишеш за тогава,
а на нас това ни трябва.:)

Много ми хареса!

Re: Трябваше тогава да умра от ruslina на 16.04.2005 @ 18:53:53

Re: Трябваше тогава да умра
от eola на 16.04.2005 @ 20:07:09
(Профил | Изпрати бележка)

оставям многоточие ...

Re: Трябваше тогава да умра от ruslina на 16.04.2005 @ 20:18:55

Re: Трябваше тогава да умра
от Usmiv4ica (willy_willy@abv.bg) на 16.04.2005 @ 20:27:26
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/usmiv4ica

Великолепно е :-)))

Само това заглавие нещо... заради него чак сега го прочетох ;-)))

Re: Трябваше тогава да умра от ruslina на 16.04.2005 @ 21:46:03

Re: Трябваше тогава да умра
от somebody на 17.04.2005 @ 13:39:20
(Профил | Изпрати бележка)

Не трябва ли да живеем, заради такива мигове? Не трябва ли да ги сътворяваме отново? Не можем ли да ги предизвикваме да се случват? Много неща са в ръцете ни. Трябва да живеем, не да съществуваме. Примирението и спомените не са добър спътник. Трябва да имаме мечти и да ги сбъдваме.
Пишеш красиво. Събуждай се. Хващай миговете и живота в свои ръце. От сърце ти желая успех!

Re: Трябваше тогава да умра от ruslina на 17.04.2005 @ 18:09:06

Re: Трябваше тогава да умра
от Ufff на 10.07.2005 @ 11:16:49
(Профил | Изпрати бележка)

Лунен сплит вместо слънчев:)
"да приема формата на тръпните ти длани",трябваше, да , нали, обаче съмнението превръща "тогава" в "никога".

Re: Трябваше тогава да умра
от theheart_ofthefire на 03.08.2008 @ 18:41:49
(Профил | Изпрати бележка)

!!!...

Re: Трябваше тогава да умра
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 28.09.2008 @ 01:59:23
(Профил | Изпрати бележка)

"Трябваше да се превърна на вода,
да приема формата на тръпните ти длани"
...
"И какво, че днеска съществувам,
като двамата се лъжем, че живеем… "
Заслужава си, щом сте двамата...

Re: Трябваше тогава да умра от ruslina на 28.09.2008 @ 23:51:57

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а