автор: Mojsei

Книга втора: Нучи ме да обичам / Тя и Той /

Осма глава. Сексуална идентичност и социалност


1.

- Срещал съм автори, които извеждат уж някаква природна склонност на мъжете към насилие чрез господстващата в обществото мъжка мистика. Питам се какви са основанията на такова твърдение? - каза той замислен и замълча.
- Според мен - отзова се бързо тя - мистиката е част от господстващата идеология и служи като параван за вдъхновяване на насилието, което е продукт на отчуждението между хората, а то извира от госпдстващите антагонизми.
- Да и тогава такива характеристики като безчувственост, експлоатацията на жените, агресивното поведение се обявяват за мъжественост - каза загрижено той.
- Известен факт е, че насилието съпътства сексуалността, но, според мен, връзката е "насилие -перверзия". Наличието на насилие в сексуалността говори, че тя е преминала в друго качество. Цитираната от нас авторка също твърди неправилно, че насилието е "съставна част на мъжката сексуалност" на страница 181 на своята книга - каза тя, доволна от своята прецизност.
- Насилието е присъщо на перверзното поведение, което е проява на необуздана афективност - каза той като се опита да си придаде убедителност на гласа.
- Широките мащаби на насилие в семейството допълнително дават основание мъжете да бъдат обявявани за изнасилвачи. Аз имам поглед върху тази страна на живота - каза тя и някаква пелена легна в очите й.
- Съгласен съм, но преди това трябва да се направят верните изводи за състоянието на любовта, в това число и за сексуалната култура на партньорите и за хармонизирането на семействата със социаната структура на обществото - каза той и като че ли някаква тежест се стовари от плещите му, свързана със самата постановка на разглеждания въпрос.

2.

- Метафората за твърдия мъж идва по линия на хетероеротичността, т.е. на полигамията, чрез която чувствата загрубяват и тогава този модел има реални основания - каза той и спокойно продължи: - Възприемането на моногамната любов в модела на личностното възпроизводство открива раждането на мъжа с истинска сексуална идентичност. Той е способен да бъде нежен към съпругата си и твърд в отказа си да разрушава естественат си сексуалност.
- За мен е истински изследователски парадокс позицията на Е.Бадентер, която под отказ от модела на мъжествеността прави опит да отхвърли истинската мъжественост. Нежността не е само и единствено женска характеристика, а и далеч не всички жени са способни да бъдат нежни - с изненадваща простота го подкрепи тя.
- И на мен ми се вижда наивно нежните съпрузи да бъдат обявявани за малодушни и пасивни, както твърди тази авторка - каза с възмущение в гласа той.
- От това, че има мамини синчета, някои от които остават такива за цял живот, не следва да се прави извод, че трябва да се "убие" привързаността кам майката като всеобщо правило за възмъжаване - каза тя и допълни:- Запазването на майчината топлина е извор на сила и мъжественост. Разбира се, когато се открие, че тя е извор на слабост, са нужни корекции.
- Според мен е парадокс и, когато, от една страна, се превъзнася модела на оперирания от чувства мъж, а, от друга страна, се оплакват децата, които не могат да възмъжеят поради липса на бащина обич и топлота - отсече той и додаде:- Най-малкото това е проява на непоследователност, но и на недобросъвестно прокарвана изследователска позиция.
- Ядрото на индивидуалната структура се нарича характер, а той се гради и чрез топлота и любов, и чрез преодоляване на трудности, които започват да нарастват с възрастта - каза тя, за да придаде съдържание на водения разговор.
- Отклоненията в този процес са доказателство за невъзможността човек да се възпроизвежда по линията на своята идентичност, в която отъждествяването с бащата играе важна роля, постигана чрез възпитанието - каза той.
- Жалко е, че болшинството изследователи продължават да разглеждат мъжката природа чрез нейната патология, което говори за извращаване на самите изследвания в тази насока - отбеляза тя.
- Така е и с Е.Бадентер, когато с изкуствено недоумение повдига въпроса, че не знае как да определи границите на нормалната сексуалност, но в тази насока не прави никакъв опит - направи своята констатация той.
- И на мен ми прави впечатление, че тя борави с абстрактния мъж, на когото приписва цялата патология, която е успяла да събере и да изложи в своята книга. Неин предмет на изследване си остава осакатеният мъж, когото тя покровителства като му приписва цялото щастие на нормалния човек, което си е чиста спекулация, адресирана към наивния читател - каза тя със смесени чувства от този свой извод.
- Спекулация е и когато по изкуствен начин, след като си написал книга за осакатения мъж, правиш опит да го сдобриш със себе си чрез приписавнето му и на женски качества - възмути се на свой ред той.
- Сексуалната идентичност не може да се търси в същество изкуствено изградено от мъжи и женски характеристики. Оглеждайки се в лицето на жената по линията на любовта, мъжът се преоткрива като такъв, за да разбере, че това е процесът на неговата сексуална идентичност - каза тя с разбирането, че въпросът е изчерпан.
- Когато децата напускат семейството, за да създават собствени семейства, възникват нови възможноси пред съпрузите, които са свързани с решаването и на нови проблеми. Семейството прдобива нова структура, характерризираща неговия нов етап на съществуване - каза той с чувството, че оставя възможност за по-нататъшно дискутиране на този сложен въпрос.