автор: Mojsei

Книга втора: Научи ме да обичам /Тя и Той/


Седма глава. Пътят на перверзията


1.

- Съгласен съм с онези автори, които доказват, че перверзията е път на омразата, която достига своя връх в себеомразата, а от тук тръгва и пътят към самоубийството - каза той и продължи: - Но за какъв мъж и за каква мъжественост може да става дума тук? Пред нас застава, разнищено на хиляди парчета същество, което по никакъв начин не може да се самоопредели.
- Реалното състояние на нещата кара някои писатели да твърдят, че цялостното развитие за мъжа е достъпно само през детството в майчиния скут. Но това не е аргумент за характеризране на неговата идентичност. Вече посочихме, че отклоненията не са сфера на идентичността - каза тя категорично.
- Съгласен съм с теб - отвърна той. - Споделената любов в моногамното хетеросексуално семейство извисява съпрузите до онова дълбоко интелектуално тъждество, като хармонична цялост между чувства, разум и воля, което се възпроизвежда от двамата в процеса на тяхното общуване едновременно на две равнища - това на семейството и това на обществото.
- Ще ми се наложи да цитирам Елизабет Бадентер чрез нейната книга, за която стана въпрос - "ХУ на мъжката идентичност", където тя кава следното:"мъжът изгражда идентичността си, изтласквайки голяма част от себе си" /с.160/. Веднага след това тази авторка прави важното уточнение като казва:"прекаленото изтласкване води до омраза към изтласкваната част, която мъжът проецира навън и обективира в лицето на жената..." /с.160/. Не! - каза тя категорично. - Според мен, по-важното е, че прекалената сексуалност, т.е. перверзността, поощрявана като проява на мъжественосст, се субективира като деструкция, която наричаме инверсия.
- Според мен - отбеляза той - тази авторка основателно не се съгласява с позицията на Ото Вайнингер, автор на книгата "Пол и характер", в която той омаскарява жените. Неговите разсъждения тя определя като "безумни", без да се усети, че тя самата прокарва същата позиция, но по отношение на мъжете.
- Ото Вайнингер все пак признава - продължи мисълта му тя - че книгата му не се отнася за всички жени. По същия начин и Елизабет Бадентер смегчава позицията си, за да направи извода, че осакатеният мъж върви към сдобряване със себе си, което си остава нагласено твърдение.
- Като наблюдават несправедливостта в обществото някои специалисти, поставили се в услуга на идеологията твърдят, че същетвуването на мъжкия пол се нуждае от несправедливост, а нещата стоят точно обрато - с установяването на социалната справедливост, се достига до еманципация на половете - каза той.


2.

- Цитираната авторка твърди, че основният проблем, който се решава, от всеки, достигнал зрялост човек била "необходимостта от непреодолим антагонизъм"/с.163/ между мъжа и жената - отбеляза тя и продължи: - Дори и чрез преодоляването на атагонизми мъжът и жената са устремени по пътя към върховете на споделената любов като естествено състояние на съществуването.
- Перверзията като резултат, изкопава пропаст на непреодолим антагонизъм между тези индивиди, които са станали нейни жертви и останалата част на обществото, която е носител на нормалността - каза той и допълни: - Така сексуалната деградация става и социална.
- Романите, според мен, са съмнителен източник за научна аргументация, а това прави посочената авторка, за да раздели мъжете на две категории: твърди - тези, които са без чувства и меки - тези, които могат да съществуват само чрез жената - отбеляза тя.
- И на мен ми прави впечатление, че тя подлага на осмиване меките мъже и ги характеризира като "парцал", "жалко създание", "подкрепящи равенството между мъжа и жената", отказващи се от "мъжките си привилегии" Това може да се прочете в нейната книга на страница 166 - каза той.
- Както и да е, но заслугата за това част от мъжете да стават безчувствени се дължи на жените, които могат да бъдат наречени "жени-убийци" - отбеляза тя с прилив на смесени чувства.

3.

-Афектите, според мен - каза той - са гранична зона, сигнализираща за опасността от напускане на нормалното съществуване. Като необходима защита те могат да се разглеждат като симптом за промяна на поведението.
- Интересно е, че афектите възникват не само при сексуална разпуснатост, но и при другата крайност, свързана с въздържането от секс - изрази своята позиция тя.
- Съществуващите стереотипи на сексуално поведение се оказват капан за подрастващите, когато се възприемат безкритично и резултатът е един - осакатяване на човешката природа - посочи той.
- Но кой и как създава тези стереотипи? - попита тя в желанието си този въпрос да бъде поставен.
- Американската култура и реклама има водещо място в създаването на образа на истинския мъж, който се оказва чиста проба менте - студен, отчужден, роботизиран, непрекъснато воюващ, обкръжен от хубавици, които той великодушно подминава, печеещ и вечно потърпевш, вечно свързан с властта, но и преследван от нея, чужд на всеки афект - обясни той.
- Между идеал за мъжественост и реална мъжественост зее пропаст, което показва, че този идеал е фалшив - каза тя.
- Да - съгласи се той. - Който тръгва да следва този идеал, скоро установява, че не може да го вдига.

4.

- Превъзнасянето на фалоса е извор на сериозни неблагополучия - каза той, а от гласа му не можа да се разбере неговото становище.
- Изглежда заслугата за обявяване на половия орган като единството на фалоса и вагината в сексуалния акт се пада на нас - каза с откривателска гордост тя.
- Твърдениието, че индивидът осъзнава най-добре своята сексуална идентичност чрез половата си дейност е напълно приемливо - каза той. - Но това не означава, че той трябва да се отдаде на сексуална благотворителност. Сексуалността трябва да бъде зорко пазена и това се постига чрез моногамнат хетеросексуална връзка .
- В тази насока човечеството е развърнало също внушителна практика, а цитираната от нас авторка дори и не намеква, че зне нещо за нея?! - допълни тя.
- Но тя коректно отчита, че моделът на коравия мъж е основа за преход от афектите към фрустрациите, които са извор на бликащо в буйни потоци насилие - отбеляза той. - Но как и защо става вкоравяването на част от мъжките индивиди и каква е заслугата за това на жените?