тъжна съм и е тихо
в обкова на нощ
плисват вълни
самопади режат ме като с нож
плисвам и аз към звездите
стигам докосвам една
преобразявам се тихо
в нечия тъжна мечта
сега академията затваря
ще ти предложа друг вариант
не че твоя не ми харесва
просто и често аз избягвам обясненията или сравненията от рода на
като
когато
защото
ритъмът може да се запази и по други начини
според мен