автор: Mojsei

Мнозина твърдят, че поетите ще спасят света, но въпросът вече е практически!
Мо

При странни обстоятелства, свързани с една още по-странна адвокатка, попаднах в общност на поети и ето какво се получи с мен - станах поет, а зная от баба ми, че с каквито тръгнеш...И реших да разбера що за хора са това поетите. Спирам един и го питам:"Ти поет ли си?" Гледа ме изненадан, мълчи и върти отрицателно глава. Не можах да се огледам в него като поет. "Значи и аз не съм" - казах си. Но не се отказах така лесно от обзелия ме ентусиазъм да разбера що за човек е поетът и как мога да стигна до него.
Задълбочих се в естетиката и там открих едно разбиране, според кето всеки човек е потенциален художник, т.е. творец. Излиза, че всеки човек е потенциален поет. Това разбиране ми допадна, защото просто ме устройва да се почувствам поет, макар и потенциален. Но тази позиция се потвърждава и от една, поверена от мен максима, която гласи, че всеки човек е светец, пък дори и в някое далечно кътче на душата си. Всичко добре, но бръзо разбрах, че това становище е много разширително и ни служи само като превръзка на болните ни амбиции и ние да сме по-така...
Едно по-тясно разбиране за поета гласи, че това е човек, който пише стихове, но не ме питайте какво е това стих, защото най-вероятно ще го сбъркам със строфа...Но пък ще ви кажа, че освен поезия има и Не-поезия и даже - анти-поезия. Е, тука вече, ако започнем да умуваме, ще затънем като в тресавище.
По-интересно ми се вижда определението за поет като човек с наранена душа, който така я моделира, така я изкривява допълнително, че думите му да звучат красиво, ама толкова красиво, че да са в състояние да приспиват останалите, че и сънят си е голяма работа. Този тип поети, като че ли са най-многобройни.Истински панаир на нарняването, но ще замълчим защото сме интелигентни хора и няма да влизаме в подробности. Само за илюстрация ще посоча следното. Една моя позната поетеса покъртително сподели опасенията си, че ще я нараня, но това не било толкова важно. За нея нямаше съмнение, че тя също ще ме нарани, но и това не било толкова важно. Тя тръпнела, горката да се наслади на удоволствието да ми каже:"Чао!" след като бъда наранен. Ех, странни хора са това поетите! Стоп! Какво казах? Хора? Не....Извинете! Поетите не са хора! Поетите са богове. Човешката логика не е в състояние да разбере същността им, което ме принуди да създам магьосническа логика за решаване на тази сложна задача. И като потвърждение, но вече под секрет, ще ви кажа, че друга една поетеса ми е предоставила своята логика, която й служи за домашна употреба - при готвенето, при възпитанието на децата и най-вече при манипулирането на ..........Няма да казвам на кого, защото ще настроя всички съпрузи срещу себе си. Аз самият изучавам сега тази логика и установявам голям напредък в комуникационната си способност.
Хващам един от нормалните поети и го питам:"Поете, как ги правиш тези, пусти опустели стихове?" Вдига рамене горкият, не знае....Идвали му отнякъде, но откъде? Ето защо поетите са лесна плячка за критиците, а и за всякакви разновидности цензори, които налагат правилата и на всичкото отгоре знаят ритмичните стъпки, зорко следят да не се наруши мелодиката, а пък да не говорим колко са вещи в областта на метафорите и римите.
Горе-долу изясних що за бог е поетът, но въпросът как да стигнем до него си остава открит, независимо от рецептите, които предложих. Какво да правя? Щом ви вкарах в тази задънена улица, ще ви разкажа за себе си.
Докато учените мъже не спират да умуват над въпроса философията наука ли е или не, методология ли е или онтология е, аз създадох прагматичната философия като наука, достигаща до рефлексията на преживяването и им я показах, а те - онемяха. Тогава направих решителната крачка - облякох философията с наметалото на поезията и така - саморефлективно, се обявих за поет, без да питам уважаемата цензора, без да се допитам дори до някои утвърдени богове.
Ето, това е - сега поетите са обречени на мъката да ме търпят, разбирайки очудени, че поезията трябва да е и логична, а ученита, политиците и тем, подобни администратори - да четат стихове.
Един такъв мой познат, който разбира нещата, ми каза:"Абе, Валери, всичко хубаво, но стиховете ти изискват да се мисли!" Ето ти сега нова беда, точно когато започвах да си фантазирам, че съм станал поет?! Но пък разбрах важното - ще трябва да пиша стихове, които не изискват да се мисли.