автор: Guiniver

Живеехме си славно
зад кулите на Камелот
аз, рицари дванайсет,
Артур и пича Ланселот.
Нахална романтичка
и бир парче лисица,
отвсекъде бех пичка -
Аз, Гуинивър, кралицата.

То пички беха много,
но всички без история...
В трева да легнат могат,
но аз си бех в покоите.
И в тях си беше ложе
по ред и право на Артур.
Кой меча си би сложил
да го премери със Ескалибур?

Е, да, ама нали съм
По право майка на рода,
Артур кандиса - не кандиса,
Аз трябва краля да родя.
Накрая тъй се случи
О, бедни, бедни, Ланселот!
Ти звание получи.
Аз мислех, че крада живот.

Но старата Моргана,
на зълвите иконата,
натясно Арчи хвана,
за да катурне трона тя.

---
Във битките на вери
тъй гине трон след трон.
Духовността дано намерим
в мъгливите поля на Авалон…