автор: InsideOut

Подозрителна съм защото...
вече знаеш, че усещам фалшиментото
във филмите и не само.
Онези сцени на крушения във плиткото
доколко е дълбоко потопеното у нас
за да разложи светлината в цвят.
И случихме се в чашата с кафе.
Това море не е обозначено на атласите.
Разбих се в рифовете на гласа ти първо.
Тире между ребрата, пауза, дъх и точка.
Гръбначната си запетая задели за после,
с която ми разпра последния тефтер.
Плячкоса страниците и накъса имената,
запали ги с очи и пусна по течението.
Остави моите, за да те гледам,
изтръгна ги и после ги приши в средата
на дланите - със устни, зъби и език.
Жигоса ми подбедрицата с името си
да пари щом кафето ни изстине
и загася последната цигара.

И каза ми:
аз съм топлината от външната страна на чашата
и димът, който гали носа ти,
и малкото хапче захарин,
което бързо със свистене се стопява,
и дръжката, напрегната като ключа сол,
и чинийката, изпотена от горещината на чашата,
и овала на предметите около нея.

А аз ти казах:
Калкута, в зеницата на кравата съм,
прожектирам кожата ти, ароматът -
вкусвания и вдишвания,
канон в музиката е целувката ми,
вдишвам и отпивам и звъня като малки инсулти
в главата ти.

Зазорява се и взе да ме хваща кафето.
Изпивам последната студена глътка
и мога да си лягам вече.