автор: alisa

И сам си знаеш, че така се остарява,
докато се редиш на някаква опашка
да купиш през април пет-шест предчувствия.
Издирваш се по пролетните улици,
защото някъде в очите си си знаеш,
че дълго си останал в друга есен.
Наум си стигал други брегове
и затова дърветата приличат
на някакви спасителни платна,
с които те подлъгва хоризонта.
Ще стегнеш кораба.
През пролетта е лесно
на абордаж да се превземеш без превземки.
Да дишаш себе си във малко резедаво
почти спасява от човечна недостатъчност.
И сам си знаеш, че така се остарява,
но точно през април си на опашката
за жици и за малко бели лястовици.
Ако са друг размер ще ги смениш, разбира се
със чучулигите от чаената чаша,
с която всяка зима топлиш пръстите си.
Артритно си погалвал всяко пърхане…
Това е много друга съзерцателност.
Сега, преди да остарееш още малко
със поглед грабиш градските врабчета,
докато те взаимно се ограбват през трохичките.
Почти си си повярвал, че те има
и страшно искаш мъничко преди да остарееш,
ако се случи….ако може……./все пак пролет е/…
- да те обичат.