автор: Verdji

Слънцето прозя се леко
и погледна през пердето,
цялата гора е в сняг
и полето е с калпак.

- Ех, омръзна ми да спя
май е време за игра!
Облаците пораздърпа
по чорапи вънка хукна.

Разтърси рошава коса
с усмивката си заблестя
и не щеш ли по земята
цъфнаха за ден цветята.

Там при гъстия шубрак
пак се мъдри кукуряк,
на полянката любима
вече минзухари има,
а кокичетата бели
са накипрени с кордели
и зюмбюла не забрави,
с папийонка се представи,
теменужки синеоки,
си усмихват на посоки
и лалетата червени
люшват роклички, засмени.


Почва цветния парад,
всички заедно са пак
и танцуват и се смеят,
песни със капчука пеят.

Най-щастливи са сега
щом дошла е Пролетта.