автор: ruslina

Със море си напълних очите…
Е, навярно сега ме разбираш -
мокрото днес по страните ми
е защото…морето прелива.

И солта е такава, от морската.
А къдриците бризът ги среса.
Разпиляха ме думите, хорските…
Разпиляна дали ме харесваш?

Мислех, само очи съм напълнила,
а пък то и сърцето прелива…
Вълни ли? След тебе са тръгнали…
Препълнено ми е. И мълчаливо.

Още ти пазя място. На камъка!
Онзи от песента ми. Помниш ли?
Но за мене е днеска сламката,
дето ще ме спасява от лошите.

И такова ме е едно препълнено…
И ми е пресолено до непривичност.
Докога ще е бременно със несбъдване
разпнАтото ни в делниците обичане?!