автор: angar

Привличан от сърцето на земята,
все още стъпвам здраво на краката!
Защото инък центробежни сили
с главите ни небето би пробили
и, като метеори звездочели,
между звездите бихме полетели,
помахвайки в началото с ръчички,
за сбогом и прощаване, на всички
предишни наши близки и познати -
и те внезапно станали крилати!

- Прощавайте, любими мои хора,
с телата си изпълнили простора!

В мига, във който аз и сам отлитам,
едно едничко нещо ще запитам:
разбрахте ли защо сме се родили?

Защо горчилка толкоз сме изпили?!
(И радости сме пили, но отчасти -
на редки глътки и на малки части).

Защо сме се родили на света?
Защо бе тази сложна суета?

Защото аз века си проживях,
а за какво бе всичко - не разбрах!