автор: dexoster

Райски порти се отвориха
над приземеното ми тяло
отвъд неземното в агония
изтръпвам целият в бяло.
Пристъпвам бавно по тревата
достигам тез железни двери
оглеждам се - назад го няма
напред е ангелът пред мене.
И в стъпка бавна продължавам...
но..Хлоп! Вратите се затварят!
- Защо така? - във смут изгарям
- Не си за тук! - стенания ехтят.
Извън затвора аз оставам
в безмълвен и безчувствен стон
ридая тук, в пороя страдам
сред черни ангели над моя хоризонт.
...
Безпътен мрак се спуска над очите
играе си луната със нощта
и плувнал в пот издебват ме лъчите.
С отворени очи се моля над страха.