автор: Glarusa

***

Черупките закачаха се със вълните
и те заливаха ги с белота.
а слънцето изпращаше лъчите
да бъдат златните съдии
на тази радостна игра.

Встрани, по камъни обрасли
дузина раци, плюнчеха се в спор
замерваха се с водорасли
и щипеха отсрещния отбор.

Ветрецът, вечен музикант
провираше се в раковините
и свиреше през тях с талант,
танцувайки с делфините.

А мидите, отворили устите
крещяха за черупковия тим
Присмиваха им се медузите
зад своя виолетов грим.

Заслушан в глъчката
встрани по плажа
с походка
на дебел чиновник
замислен гларус
крачеше към тях.

Играта свършваше
вседневния си цикъл
и дискът слънчев се прозяваше
опрял нозе във хоризонта

След малко раците,
ще спрат да спорят.
Затваряйки се,
мидите ще си бърборят
за на медузите грима.
..........

Прибоят дава старт на вечерта
и заливът утихва огледално
морето къпе се във тишина
и вятъра заглъхва жално.

Черупките и гларуса
останали сами
подемат разговор...

Сред пръски от вълни:

Кажете ми, черупки...
Защо не искам да летя?

Изтракват весело черупките
във синкаво приветствие:
"Здравей ти, гларусче...ела
дошъл си пак за истина една?
Защо се питаш, странниче
къде ще свърши полета
на твоите крила?

Не бързай, миличък,
да мъчиш себе си
с терзанието, че света
отново с гръб към тебе е
не бива, скитнико, не е така......

Загледай се в следите
оставени по нас
В посоките им - двете
и помисли...
едните, виж ги-
млади са....
Следи на хора със мечти
които бягат после изгрев
към пясъка и слънцето
да вкусят жълтите лъчи.
Не се боят да тичат, миличък,
дори кракът им да кърви
Те млади са и бягът им
все още не боли.....

Те дръзки и щастливи са
оставяйки след себе си
на младостта си порива
във смелите следи....

А тези, другите,
загледай се, те стари са,
следи на хора, на самци,
който плахо стъпват
после залеза,
забили влажно в нас очи...
Те предпазливи са,
загубили мечти
и някак странно тъжни
....боязливи са,
добре премерени следи
Защото, миличък, те знаят
да стъпват без да ги боли

Постилат си въпросите
във тишината, миличък
под лунните лъчи....
И хващат тен от
самотата, миличък.....

А този тен...така боли!!!


Разбра ли, гларусче?
Разбра ли?
Че ти сега си по средата
и че тепърва ще боли?

Но не унивай скитниче,
вдигни главата...
и истината приеми
ще вземем пример,
виж играта,
която слънцето ще оглави...
Да, отговорът, миличък
е във играта
между черупки и вълни.

Той вечно неизречен е
и всичко се върти
А ти...
щом още можеш...
миличък - ЛЕТИ

..........

Лъчът на слънцето
пробужда, галейки
заспалите вълни
и те закачат
весело със тяло
черупките.... притихнали...
под сенки на скали....

Медузите подпухнали от сън,
размахват вяло пипалата.
Дузина раци крачат вън
да видят старта на играта

А нейде горе, в син синхрон,
високо над черупки и вълни,
размахващо крила във унисон
със слънчевите честоти,
загледайте се....вижте!
там нещо мъничко ЛЕТИ.....